Лиляна Захова, Спартак Дерменджиев

Документът е част от архивните записки на Крум Дерменджиев и е изтекъл покрай съдебните дела, които се водеха преди години между децата на Крум Дерменджиев.

Ето какво е записал Крум Дерменджиев в личните си дневници по въпроса за бащинството на Спартак :

Спартак Дерменджиев 0

 

“1 юни 1990г. – “Ден на детето“. На Спарто майка му казала, че не е мой син.“ . Казах му да ми го даде писмено и повече да не се разправяме. Каза, че ще ми го изпрати по пощата. „

 

В него се разказва, че още като по-млад, Спартак е научил от майка си, че баща му Крум Дерменджиев не е негов истински баща и е преживял изключително тежко тази новина.

 

Но КОЙ е тогава истинският баща на Спартак ?

 

Защото Лиляна Захова наистина е била напълно уверена, че Крум Дерменджиев не е бащата на Спартак. В същото време обаче, е искала дял от бъдещето наследство на съпруга й да остане за Спартак.

 

Известно е, че Лиляна Захова е имала връзка с друг, също талантлив художник в този период.

 

Името му обаче едва ли някога ще узнаем със сигурност.

Никой не би си признал извънбрачна връзка, особено, ако знае, че това ще му създаде проблеми в семейството и ще хвърли сянка върху доброто му име.

Напрежението от критата тайна се е натрупвало в Спартак, видно от изцепките срещу Крум Дерменджиев, в които няма мярка и няма връзка с факти и действителност, което шокира магистрати, приятели и общественост.

Лъжите, клеветите, че баща му не бил автор на паметника на Гоце Делчев в Благоевград /Спартак не е бил роден по това време/, всичко това вече намира своето логично обяснение…

 

В началото, естествено, Спартак е отказал да повярва на казаното му от майка му, след което отива директно при `баща си` Крум, за да му поиска обяснение.

Такова, естествено, не получава, защото майка му е действала на своя отговорност и според слуховете, Спартак дължи таланта си на друг свой колега, с когото майката Лиляна Захова е имала отношения, докато Крум е бил зает да работи големи поръчки на паметници.

Безродникът Спартак, както неотдавна го нарече интернет потребител, пише лъжи не само срещу баща си, не само срещу брат си, но вече и срещу прадядо си. /Иван Пашалията

 не бил войвода./ .

 

Изобщо – маниакален случай.

Всъщност на него именно Крум Дерменджиев нищо лошо не му е направил и не му е виновен за нищо. Напротив. Издържал го е до 25 годишна възраст, изплащал му е висшето образование, а за благодарност той тормози с лъжи целият род. Ето какво още пише в дневника си Крум Дерменджиев за него:

Крум Дерменджиев

„….. Когато бях болен миналата година значи не му е било мъчно за мене, а само е искал да знае дали скоро ще умра да разполага с имуществото ми. И от 25 години грижи и харчене по него само това ли е запомнил, че съм го съдил макар да не съм.  15.06.1986г.“

Спартак Дерменджиев

Обикновенно майките по-добре знаят кой е бащата, затова е по-вероятно майка му Лиляна Захова да е казала истината. Иначе как да си обясним истинският мотив за упорството на Спартак, с което оплюва не само творчеството на Борис Дерменджиев, но и творчеството и личността на баща му Крум Дерменджиев

.

Така например след смъртта му той се яви през 2006г. в Благоевград изрично по свое желание по делото на Крум Дерменджиев срещу Илия Йовков, като свидетел срещу баща си Крум Дерменджиев !!! /Разбира се безуспешно, никой съдия не повярва на голословните му твърдения, опровергаващи се от събраните от съда доказателства…/

Спартак Дерменджиев

 

Крум Дерменджиев отрано е усещал, че Спартак не е като другите синове, а сякаш някой или нещо нарочно го настройват да има поведение като на негов личен враг. Така след поредно `уникално` изпълнение на Спартак, Крум Дерменджиев пише в личният си дневник:

“И най-добре да си смени и името и националният произход. Той не щади не само своето лично име, но и фамилното и злепоставя целият род“.

 

Още по темата:

  Една дълго укривана история.

Идеализираната Лиляна Захова.